Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.09.2009 15:22 - Дали от виното?!
Автор: vikt0ria Категория: Изкуство   
Прочетен: 976 Коментари: 2 Гласове:
7



 

 

 

  Беше толкова горчиво и оставяше същата наслада като виното. Единствената разлика беше, че не трябваше да го оставим да старее...трябваше да се консумира веднага, в големи количества, защото нямаше насита. Вярно, на другия ден щеше да боли глава, също като с виното, но щеше да е истинско и желано...грешно и желано....глупаво и желано...просто желано!

  Една от онези студени зимни вечери, когато ти се иска топлината да не идва само от камината, когато по улиците се лутат само безбройните снежинки, когато тишината те завладява до такава степен, че започваш да се страхуваш от нея....когато самотата ти дава наздраве и отпиваш горчива глътка вино....когато осъзнаеш, че красивите мечти са много повече от красивите спомени...

  Той стоеше точно там, пред камината. Отпиваше от виното,  в очите му се четеше горчива наслада от страстта и тъга от неизвестността. Минути преди да отпие първата глътка беше създаден спомен. От онези горчивите. От онези сладките. Тя си тръгна внезапно. Зашо? Не знаеше. Беше му омръзнало да гадае, не искаше да задава въпроси. Огънят в камината беше единствената светлина в тунела. Контрастираше на очите му, бяха тъмни, тъжни, уморени. Няколко минути промениха.......всичко. Толкова лесно може човек да повярва, че е щастлив....и толкова трудно да осъзнае, че не е за дълго. Стоеше там и повтаряше кадрите от вечерта, виждаше очите и…….предизвикателният поглед, понякога плашещ, нереален, но проникващ дълбоко. Отпиваше от виното, така сякаш я изпиваше на екс.....всяко нейно движение беше привлекателно и се запаметяваше в отделна клетка на паметта му.....имаше цвят, дори аромат. Коя беше тя? Защо дойде? Защо си тръгна? Задаването на въпроси създаваше предпоставки за поредната чаша горчиво вино, поредният кадър възстановен в детайли, оживяваше.

   Непринудената усмивка, която се разливаше по устните и го помоли да и отвърне. Направи го. Усмихна се. Погали я...докосна лицето и....Поиска да я целуне. Не го направи. Уплашен от чувствата си се опита да се измъкне от ситуацията, попита я иска ли нещо за пиене. Устните и се отвориха, прошепна нещо.......Не се сдържа, целуна я. Почувства топлина...камината беше изгаснала, имаше само жар.......Разпалена страст. Погледи. Нежност...Толкова беше красива на тази светлина...само жар и някой друг тих пламък. Желаеше я все повече и повече, желаеше я независимо дали е грешно или не, дали ще има утре, дали ще.......заболи. За първи път изпита толкова силно желание да каже на някой онези силни думи....които. Не каза нищо, толкова клиширани са станали и те....искаше да изрази себе си, не спираше да я гледа и докато я гледаше си повтаряше тези думи наум. Направи го няколко хиляди пъти тази вечер....Толкова силно го чувстваше.....Правиха любов. Беше на косъм да изкрещи.....или да прошепне „Обичам те!”. Не го направи.........

   Последна чаша вино. На екс. Стана студено. Когато почувства студа, разпали камината. Отвори втора бутилка вино. Усмихна се....Беше затворил очите си, отпиваше жадно от чашата и  отваряше клетките на паметта си.....тя протягаше ръце за прегръдка. Последна клетка. Последен кадър. Грешка. Несъществуващ файл!!! Не си спомни как е  свършило всичко. Отвори очи, после ги затвори, после пак ги отвори. Искаше да вярва в безкрайността и  вярваше. Всеки ден доказваше съществуването и, работата му го изискваше...Математиката за него беше религия. Обичаше да се шегува с фразата „винаги имаше решение, дори то да глеси „няма решение”, беше му любима. Вярата му помагаше винаги. Камината се разгоря, виното свършваше, Опита се да стане, опита се да изкрещи името и наред с думите, които цяла вечер повтаряше наум.......Този път успя. Чу ги само безкрайността. Не отговори.

   Удари главата си в ръба на камината, падна на сантиметри от парченце жар, хвръкнало от камината. Добро изчисление на ъгъла, под който се пресичат равнините.

   Събуди се от студа. Болеше го глава. Погледна към прозореца......на запотеното стъкло видя написани думите „обичам те(-∞;+∞)” заградени в знака Ǿ....................




Тагове:   дали,


Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. boristodorov56 - Ах, тези знаци за безкрайност. . .
14.09.2009 15:39
Ах, тези знаци за безкрайност...
цитирай
2. eliteratura - Дали от виното?!
08.11.2009 09:37
Подсравления!

http://e-literatur.blogspot.com/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vikt0ria
Категория: Изкуство
Прочетен: 27726
Постинги: 11
Коментари: 8
Гласове: 47
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031